The Witching Hour

Първата книга от трилогията на Ан Райс за вещиците Mayfair (останалите две са Lasher и Taltos). Не е четиво за всеки, главно заради 1400-те си страници с дребнички букви. Лично аз я прочетох за около месец (като се има предвид,че се занимавам и други работи, освен четене на Ан Райс). Като цяло е интересна, но на моменти дотяга с прекалена детайлност.

Главните герои в трилогията са Rowan Mayfair (неврохирург, която няма никаква представа за историята на семейството си до един определен момент), Michael Curry (специалист по реставрации на стари къщи), Aaron Lightner (агент на Таламаска), Lasher - дух със странни мотиви, и най-накрая, самите вещици Mayfair - семейство на инцести и какво ли още не. В по-голямата част от книгата сюжета буквално спира, за да се обяснят всички мистерии свързани със семейството. Като изключим, че на моменти историите се повтарят, всичко е болезнено изпипано. Останалите две книги все още не съм ги прочела, затова не мога да твърдя до колко си струва да се прочетат. Но до колкото познавам стила на Райс, определено си заслужава.

И не, този път няма да ви разказвам историята ;)

カクレンボ

Kakurenbo на японски означава криеница (самата игра). Филмчето е дълго 25 минутки и е базирано на невинната детска игра. Otokoyo, както го наричат, е игра на криеница около руините на стар град без жители. Когато децата играят, едно по едно започват да изчезват. Смята се, че демони и духове са виновни за изчезването им. Една нощ, момче на име Hikora решава да вземе участие в играта с надеждата да намери сестра си.

За самото филмче е използвана CGI анимация и т.нар. cel-shading техника, чиято цел е да постигне ефекта на традиционната анимация.

Сюжета е интересен, макар и прекалено сбит за тези 25 минутки. Сякаш зрителя профучава през историята без да може да се докосне до героите. Ефекта от този тип анимация ми хареса, макар да прочетох и доста отрицателни отзиви за нея. Музиката се вписва перфектно, а и края ми хареса. Води се хорър, но е прекалено кратко, за да може сплаши някой.

В крайна сметка, от гледна точка на сюжета може и да не се гледа. Но ако се интересувате от графиката, препоръчвам ви да му хвърлите един поглед. Все пак е само 25 минути. :)

The Animatrix

Аниматрицата. Името говори само за себе си. Лично аз предпочитам Аниматрицата и първата част на Матрицата (останалите са си чиста проба екшъни и никой не може да бе убеди в обратното) главно защото притежават онази фина интелектуална нишка характерна за sci-fi-то. Но нека се върнем към обекта на коментара ми.

Развитието на проекта The Animatrix започва, когато братята Уашовски представят първия филм от трилогията в Япония. Докато са в страната, посещават няколко аниме-художници и решават да работят заедно с тях.

Филмът сам по себе си е разделен на девет кратки филмчета като общата им продължителност е само 89 минути. Късометражните анимета са подредени горе-долу в следния ред:

• The Second Renaissance, Parts I & II
• Final Flight of the Osiris
• Program
• World Record
• Kid's Story
• Beyond
• A Detective Story
• Matriculated

Не съм особено сигурна за реда, защото го правя по спомен, а паметта ми не е от най-силните ми черти. ;) Ако сте от хората, които си падат по филми, които наблягат на философски разсъждения от рода на какво е това реалност и изобщо съществува ли, това е една творба, на която заслужава да й се обърне внимание.

P.S. Ето и една статия, засягаща (предварително се извинявам за малоумния ми превод) симулираната реалност.

グリーングリーン

Green Green е едно от най-дебилните анимета, които съм гледала някога. Въпреки че героите са на по 17 години, страшно много напомнят на седмокласниците (а и на индивиди в по-горните класове) в нашенските училища. Анимето е адаптация по еротична (даже на моменти си е чиста порнография) компютърната игра. В японския вариант, епизодите са 13, като финалният съдържа секс сцени и затова в САЩ спестяват тази част на де... мхм... хората, които ще го гледат.

Действието се развива в провинция в Япония в изолирания интернат на мъжкото училище Kanenone Gakuen (буквално преведено на английски звучи така:"Sound of the Bell Academy"). И след като едно от малко останалите изцяло мъжки училище, следва, че няма момичета в диаметър от няколко мили. НО! Училищният съвет започва преговори за сливане с друго девическо училище (които пък едва ли не не са виждали мъж през живота си), за да се превърне академията в обикновено смесено училище. И всичко това кара хормоните на мъжките идивиди, а и на някой женски, да закипят.

И тъй като анимето е комедия, следват един куп простотии, лафове и изобилие от чибита. Честно казано, спокойно може да бъде пропуснато, но ако искате да се посмеете и най-вече, ако имате време за губене, спокойно можете да си го пилеете с Green Green.

P.S. OVA-та по анимето не струва :)

Battle Royale

Battle Royale е една от най-бруталните манги, които съм чела някога. И под брутална нямам предвид страхотна. Тук арт-а е красив, но на моменти е повече от отвратителен. Както винаги, героите притежават минимум 47 литра кръв, което не е кой знае колко интересно. НО! Бруталността идва от това, че за разлика от повечето манги, които съм чела, в тази художника сякаш се е вманиачил относно детайлите. Картинката, която приложих последно, не е най-точния пример, но нямам намерение да се ровя из всичките 15 тома, за да намеря страницата, на която е изобразен изтичащия мозък на току-що застрелят от упор младеж. Друг е момента, че не е желателно, мангата да се чете и от хора, които не харесват чистата порнография, която в някои от главите изобилства. Като цяло става дума за клас от 42 япончета на по 17 годинки, които са отвлечени на остров и са заставени да се избиват, докато не остане само един. Филма все още не съм го гледала, а и след като прегледах няколкото клипчета в You Tube, реших, че изобщо не си струва да го тегля и да го гледам. Така че, ако на някой му се чете типично изтрещяла манга - нека пробва тази.